Меню Затваряне

За съня, сънуването и сънищата

Д-р Олаф Кооб в Пловдив: за съня, сънуването и сънищата

На 13.07.2018 год., в тесен кръг от съмишленици в Пловдив, д-р Олаф Кооб сподели своя личен и професионален опит в областта на съня, сънищата, процесите през които преминаваме, за безсънието.

Тази тема беше представена от гледна точка на изследвания на съвременната наука, както и от гл.т. на Духовната наука – за вътрешните истински и дълбоки взаимовръзки в тези процеси.

Нашите сънища се явяват посредници и ние чрез тях получаваме определени съобщения. Те могат да бъдат пророкуващи и да са действителни съобщения от Духовния свят. Много хора вече могат да разкажат също за съобщения, които са получили след преминаването им през клинична смърт.

В гръцката митология богиня на нощта е Никта. Тя има много дъщери и синове. Нейни деца са Танатос /бог на смъртта/ и Хипнос /бог на сънищата/ – те са братя-близнаци според гръцката митология. Ненапразно се казва, че сънят е малкият брат на смъртта.

Нарушенията на съня са съвременен много сериозен проблем. Той се дължи на огромния стрес, който изживяваме. Често в сънищата се явяват нашите неразрешени проблеми от времето на будността. В съвременната медицина съществува тенденция да се занижават нормите и ако напр. човек има еди-колко си кръвно налягане, което е едно индивидуално състояние на организма, а не все още болест, то съвременната медицина казва че това е вече болест. По този начин се подкрепя разрастването на съвременната фармацевтична индустрия. Така че съвременните таблетки за безсъние помагат, но за кратко време. С тях не се постига дълбокия сън и се скъсяват фазите на сънуване. А именно в тях човек преработва проблемите от времето на будността.

Има един стар, древен възглед, който би трябвало да се приеме за важна основа, за да бъде разбран процесът на съня – човек трябва да може да се посвети, да се отдаде на нещо. Тогава се създава тази истинска връзка между човека и процесите, в които той навлиза при съня. Попитали Рудолф Щайнер – защо Гьоте е имал такъв хубав сън. Отговорът на Щайнер бил, че Гьоте не е създавал теории, а е наблюдавал и се е посвещавал с цялото си същество на своите занимания, и това му помагало в съня. Важно е как се подготвяме за заспиването, и особено ако знаем, че съществува Духовен свята и че по време на съня ние пребиваваме в него. Така както се подготвяме да отидем на концерт, на театър, на опера, така е нужно да се подготвим и за преминаването в Духовния свят по време на сън. По-рано човек се е подготвял за съня като изрече молитва. Днес човек заспива пред телевизора! Как се отразява всичко това на съня?

Знаем от съвременните изследвания на съня, че чрез електроенцефалограма /ЕЕГ/ могат да бъдат регистрирани всички негови фази. Регистрират се фазите на дълбоко заспиване, както и на по-повърхностния сън. Можем да говорим за един вид „архитектура на спането”. Човек бързо навлиза в дълбок сън – той е около 15-20 мин. На всеки 90 мин. човек отново се издига на повърхността, но не се събужда. Мускулатурата като цяло е отпусната, движат се само очите. Сутринта преди събуждане има дълги фази на сънуване. При първите часове след заспиването, първите 5-6 часа е фазата на регенериране на тялото. В т.нар. РЕМ-фази човек сънува. Те са важни, за да може човек да смели, да се справи с впечатленията от будното състояние и да ги пренесе за другия ден. Можем да кажем, че имаме като първи етап регенерация на тялото, а като втори етап – душевна подготовка за другия ден.

От Антропософията знаем, че човешкото същество е изградено от четири взаимнопроникващи се тела – Физическо тяло, Етерно /жизнено/тяло, Астралното тяло и Духовно тяло /Аз/. Тези четири тела не са откривателство на Щайнер – те са старо мистерийно знание, но Рудолф Щайнер отново го изследва от гл.т. на съвременната човешка конституция, която се променя, свързва го с новите естествени науки и го прави достояние на човечеството. Физическото и Етерното тяло са свързани повече, както и по-свързани се Астралното тяло и Азът. В съня Астралното тяло и Азът се отдръпват от Физическото и Етерното тяло, като черпят сили от звездния и планетен духовен свят. По този начин физическото тяло може да бъде регенерирано. В първата фаза Астралното тяло и Азът са по-отдръпнати, а във втората фаза те се връщат и докосват нашето Етерното тяло. В него нашите спомени имат своя отпечатък. Те са впечатани като картини. Щайнер казва, че именно през нощта се образува нашата памет, а не през будното ни дневно съзнание. Спящото човешко тяло в леглото прилича на едно растение, в което обаче работят невидими сили.

И така какво се случва всъщност през втората фази? Душевно-духовното в нас /Астралното тяло и Азът/, връщайки се, се докосват до Етерното тяло, т.е. сънищата от духовните изживявания в планетно-звездния свят в момента се срещат със старите спомени, които са впечатани като картини в нашето Етерно тяло.

Колкото повече човек се развива съзнателно, и за това много помага Духовната наука, толкова по-съзнателни стават и неговите сънища. Рудолф Щайнер казва, че е действително трудно да се интерпретират картините на съня. Но е по-важно да се проследи динамиката, драматизма, чувството. Важни са не толкова реминисценциите от дневния ни живот, които виждаме преработени в съня, а какво става, процеса… Често тези картини могат да са различни, но чувството на сънуващия да е едно и също, динамиката да е една и съща. Напр. човек може да сънува, че се изкачва по планина и изведнъж се плъзга, не достига до върха… Или пък стои пред една врата, която не може да отвори… Или пък не може да премине през една река… Но чувството е едно и също по време на трите съня – има драматизъм, нещо не може да бъде преодоляно, динамиката е една и съща, въпреки, че картините и образите са различни.

Има и сънища, за които имаме чувството, че не са обикновени изживявания. Щайнер казва, че действително в съня можем да узнаем и бъдещето, не само миналото. Напр. човек може да е в такава фаза в живота си, в която не знае как да продължи, объркан е. Може да вземе проблема в съня си по съзнателен начин, както Щайнер съветва – да го представи пред Ангела си. Тогава при сутрешното постепенно събуждане, в граничната просъница, може да получи своя отговор, често като образ, дума, символ, картина и т.н. С един проблем е нужно да се преспи. Най-порочното нещо е да ни буди будилник. В България казвате, че утрото е по-мъдро от вечерта. Друга народната мъдрост, която знам е, че човек не трябва да бърза сутрин да погледне светлината, т.е. това да се случи постепенно, за да може пробуждащото се съзнание да улови „съобщението”. Да, както едно бебе постепенно трябва да излезе от утробата на майка си за живота, за светлината… по подобен начин човек е нужно да се събужда и да навлиза в своето будно съзнание.

Интересно е да се отбележи, че Зигмунд Фройд, Карл Г. Юнг и Рудолф Щайнер живеят по едно и също време. Фройд изцяло сексуализира значението на сънищата. От около 1899 год. започва импулсът на Фройд за изследване на сънищата. А в Антропософията знаем, че тази година е свързана с края на една голяма епоха – Тъмната епоха. Важно е какви духовни сили живеят в нашето подсъзнание. Фройд иска от Юнг изследването на съня, неговото сексуализиране да се превърне в догма срещу окултизма. Юнг споделя, че е чувствал Фройд като кардинал, толкова твърд и догматичен в разбиранията си. Да, действително в изследването на съня по онова време има една градация в разбирането на процесите и целите, които си поставят Фройд, неговият ученик Юнг, който по-късно напълно се дистанцира от учителя си и Рудолф Щайнер.

 

Сън

 

И така, нека се върнем на процесите в съня от гл.т. на Духовната наука. Казахме, че на всеки 90 мин., докато спим, се случва това докосване и отдалечаване на духовно-душевните сили /Азът и Астралното тяло/ до етерно-физическия комплекс /Етерно и Физическо тяло/. Това продължава и през деня, когато ние сме в будно състояние. Това е един ритъм. Не е случайно, че при задълбочени лекции от 90 мин., човек когато е изнесен навън, извън себе си в света, след това е нужно да се отдръпне, да се отдели от света в себе си. Първообразът на всички процеси можем да търсим в ритъма на вдишването и издишването. Приближаването на душата от Духовния свят е част от ритъма при инкарнирането й, а преминаването на душата в Духовния свят – част от ритъма при екскарнирането й. Затова и Рудолф Щайнер казва, че най-големият ритъм в света е ритъмът на инкарниране и екскарниране на човешките души. По своя характер в по-тесен смисъл нашето вдишване е инкарниране на душата ни, а издишването – екскарниране. Това се случва с всички органи в човешкия организъм – те също дишат и участват в този ритъм.

Интересно е да си зададем въпроса, ако сънят така ни влияе – ние си почиваме и в същия момент вземаме нови сили, които са ни нужни за периода на будност, то дали и как будното състояние влияе върху съня? В съня е важно да съумеем да му се отдадем. В будното състояние е също важно да съумеем да се отдадем на външното сънуване. Ако има безсъние, има ли безбудност?

Всъщност, когато гледаме телевизия, ние сънуваме, макар и да сме будни. Пред телевизора ние се намираме в едно състояние на хипноза, в което липсва дори движението на очите. Рудолф Щайнер говори в своите лекции на много места за това как екранът чрез своите образи приспива човешкото мислене и душа. На днешното човечеството така му е по-лесно.

Ако човек е доволен, щастлив, удовлетворен от това, което се случва и прави през деня, то това ще проличи и в неговия сън и сънуване. Има една немска поговорка, която гласи, че добрата съвест е най-добрата възглавница.

Колкото повече човек остарява, толкова по-малко остава в дълбоката фаза по време на спането. Това съответно води да намаляване на регенериращите сили. Съответно трудно биват приети и „смлени” дневните изживявания. Възрастните хора започват да си спомнят много неща от далечната си младост и детство, но намалява краткотрайната им памет за настоящия момент. Това е защото настъпват склерозиращи процеси. Не може да бъде захрането Етерното тяло с настоящи образи и картини, паметта губи своята сила за настоящето, тъй като и етерните регенериращи сили намаляват – няма тази интензивност на процесите по време на съня между двата комплекса: духовно-душевния и физическо-етерния.

Още от малки децата е нужно да живеят в един здравословен ритъм. Това е основен принцип и на Валдорфската педагогика – там се грижим за ритъма на всички нива. Вдишването и издишването са ритъм, който вкарва и изкарва от нас живота. Чрез вдишването човек приема нищо живо и това е кислородът, а чрез издишването от човешкия организъм се изкарва нещо мъртво – въглеродният двуокис. Какво представлява кислородът за душата – това са живите картини. Можем да кажем, че душевният кислород въздейства и върху физическото дишане. Това което възприемаме от света може да влиза в нас като жива картина, но и като нещо мъртво, като абстракция. Затова още от старите култури първо се е започвало с писането при малките деца, защото чрез образи напр.на рибата /на немски думата започва е fisch/ се достига до формата на буквата f… Човек учи най-добре, когато първо душата учи. Детето потъва в образа, в картината, в кратката история или приказка и тогава то добива дневни впечатления, които много по-лесно се преработват по време на сън, и спи по-добре. Това е именно, което прави и Гьоте – отдава се с душата си на наблюдението и на това, което разглежда.

Рудолф Щайнер изследва духовната страна на спането. При човек с по-развити духовни способности съзнанието не се прекъсва – човек остава съзнателен и в съня си, не само в будното дневно състояние. Щайнер е можел това и затова ни дава истинната картина на случващото се по време на сън и сънуване. Нужно е да изпитаме една особена религиозност, за да можем да си представим и заживеем в себе си с това, че когато заспим губим Земята като основа на физическото тяло. Тогава душата се разширява до космическите обекти, които не са само физически, а техните сфери са изпълнени с висши духовни същества. Нужно е да приемем не само с интелекта си, но и с цялото си същество, че от космическите сфери ние получаваме силата за нашия земен живот. Благочестието и религиозността помагат за укрепването на Аза в будност. Нужно е да сме със съзнанието, че в съня човешката душа е в Космоса, че ние встъпваме в Духовния свят. Подготовка за заспиване представлява един вид душевна хигиена и е важна нагласата, с която ще се отдадем на съня. Важно упражнение, което Рудолф Щайнер ни дава, е да си спомняме вечер преди заспиване ретроспективно събитията от деня отзад-напред в картини, образи, миризми, звуци… В последващите три дни след смъртта човешката душа прави подобна ретроспекция на целия си живот до своето физическо раждане. Интересно е да отбележим, че в нашето Етерно тяло преминава един поток от миналото към бъдещето. С всички наши сегашни постъпки ние засяваме семената на бъдещето. Има и втори поток, който е от бъдещето към настоящето. Нужно е да сме съзнателни с всяко нещо, което правим.

Като лекари не е важно само да предписваме лекарства, а да съветваме и какви хигиенни бъдещи промени за развитието на душата си да предприеме пациентът. Напр. при лечебната система аюрведа най-напред е нужна промяна на съзнанието, после – храненето и едва най-накрая са лечебните средства. Още от древността се знае, че има няколко важни категории, които влияят върху живота на човека: какво яде и пие, почивка и движение, ритъм на живот, спане и будност, възприемане и отделяне, помнене и забравяне, душевната нагласа… В крайна сметка се оказва, че най-важното нещо са ритъмът и ритмичното редуване на всичко онова, което правим в живота си. В основата на проблемите ни е недостатъчното издишване, запушването и задушаването на всички нива.

Превод: Нели Хорински

Редакция: Дорина Василева

Източник:

http://med.anthrobg.net/bg/node/343