Меню Затваряне

Александър ШМЕМАН

нения, въпросиазпристъпихкъмбогословието, абогословиетосамогиизостри. Защотосвсякасвоядума, свсякотвърдениетопровъзгласяваше, отеднастрана, тоталносттанахристиянскатавяра, цялатаѝкосмична, всеобхватна, всеобемащадълбочинаиживотворност, аотдругастрана – катоединственпътзаизпъл-нениетонатазивяра, натозизамисълзапреобразяванеиспа-сениепосочвашевселитургията, великотоистрашноТайнство, оставеноизавещанонахоратакатопъткъмЦарството. Богосло-виетомеограждашеотвсичкисъблазнинаевтинитепретълку-ванияимодернизациинахристиянството, отподчиняванетомунавсевъзможните „идеологии” и „проблеми”, отпревежданетомуна „съвременен” език, отприспособяванияивулгаризация. Богословиетодействителномеучешедавиждам, ценяиобичамединственоИстината. Ито, най-после, мипосочипътязаразре-шаваненавъпроса – не „напред” всмисълна „модернизиране”, ине „назад” – всмисълна „реставрация”, авпосокатанавечнияинадвременензамисълнабогослужението, къмтърсененаотго-вора, заложенвсамиятозизамисъл